80 години от присъдите на т.нар. Народен съд

 

На 1 февруари почитаме жертвите на комунистическия режим. Датата е избранаи утвърдена от Министерски съвет през 2011 г., защото на нея през 1945 г. Сапроизнесени най-многобройните смъртни присъди в историята на България срещуполитическия и военен елит от комунистическия „народен съд”.

1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта трима регенти, шестдесети седем депутати, двадесет и двама министри, четиридесет и седем генерали иполковници, общественици – всички те – жертви на Първи състав на „Народния съд“.

С наредбата-закон за „Народния съд“ и с нейното приложение през 1944-1945 г.грубо е погазена действащата по това време Търновска конституция. Член 73 от неякатегорично забранява създаването на „изключителни съдилища или следственикомисии под никакъв предлог и под каквото и да е наименование“. Нарушени са също ичл. 67 и 75 на Конституцията, според които „правата на собствеността санеприкосновени“ и „конфискуване на имот се забранява“.

Безспорен е фактът, че делата по „Народния съд“ имат политически характер.Процесите се използват, за да се обезсили политическият противник, да седискредитира и изолира, да се отнеме възможността за организиране на съпротивасрещу новата власт.

Дори 80 години след „кървавия четвъртък“, статистиката на „народния съд“ есмразяваща: издадени са общо 10 897 присъди в 131 съдебни процеса. На смърт саосъдени общо 2730 души.

Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси.Против всякакви принципи в правото „народния съд“ узаконява тези убийства,извършени в първите месеци след 9 септември 1944 г.

Чрез „народния съд“ са конфискувани над 200 предприятия, както и огроменброй недвижими имоти и вещи.

Силистренският „народен съд“ постановява на 31 март 1945 г.: 17 смъртниприсъди, 9 доживотни, 7 – на 15 години, 7 – на 10 години, 2 – на 8 години, 11 – на 5години, 8 – на 2 години, 9 – на 1 година. Освен това за осъдените лица се предвиждапарична глоба с максимален размер 5 млн.лв., пълна или частична конфискация наимуществото и лишаване от граждански и политически права. Зад сухата статистика наосъдените от „народния съд“ стоят стотици провалени и погубени животи, прекършенимечти и скръб. Техните близки са принудени да носят стигмата от присъдите и праватаим биват ограничавани, а наред с това стават жертви на тормоз.

Суровите присъди имат за цел политическа разправа с противниците,несподелящи официално комунистическата идеология. За силистренските комунисти снай-голяма тежест са обвиненията към политическите им врагове – дейците наВътрешната добруджанска революционна организация, които са истинските борци заосвобождението на родния край. Една от основните цели на „народния съд“ в Силистрае да инкриминира и заличи приноса им в Добруджанското национално освободителнодвижение за възвръщането на Южна Добруджа към отечеството, а с това и мястото имв колективната памет.

Затова днес, на 1 февруари, нека да отдадем почит към тях, жертвите накомунистическия режим. Загубата им носи трагични последици за бъдещето наБългария.

Паметни, но и пророчески, остават последните думи преди разстрела в нощта на първи срещу втори февруари 1945 г., на политика Тодор Кожухаров, точно миг преди да напусне този свят: Не плачете за нас, плачете за България.”

В памет на жертвите на „Народния съд“.

Дълбок поклон.

      



В периода 4-8 юни 2024 г. РИМ-Силистра и Община Силистра ще бъдат домакини на 62-та Национална археологическа конференция, организирана съвместно с Националния археологически институт с музей при БАН. В продължение на три дни ще бъдат изнесени 20 доклада, в които ще бъдат представени най-важните археологически проучвания в последните години. В авторитетния научен форум ще вземат участие и учени от Република Румъния. По време на конференцията ще отдадем почит към учения, на когото дължим най-много за проучването на средновековното минало на Силистра – доц. д-р Стефка Ангелова. На 6 юни от 10.00 ч. ще бъде отслужена панихида в нейна памет в Катедралния храм „Св. първовърховни ап. Петър и Павел”, след което ще бъде открита мемориална плоча пред сградата на Археологическия музей. Заседанията на конференцията ще се проведат в залата на Община Силистра.


Уважаеми посетители, информираме ви, че по повод предстоящите празнични дни, Археологически и Етнографски музеи ще работят, както следва:

От 30 април до 4май 2024 г.

От 9:00 – 12:00 и 12:30 – 17:00 часа.

Почивни дни 5 и 6 май.

📞Археологически музей - 0879 20 31 80

📞 Етнографски музей - 0878 96 74 78

Работни дни на историческа крепост „Меджиди табия“.

От 1 до 4 и 6 май 2024 г.

От 10:00 до 17:30 часа.

Почивен ден - 5 май Великден.

📞 0878 96 74 68

Печат номер 5️⃣1️⃣ от 100 НТО, можете да поставите във всеки един от трите обекта, след посещението му.

Очакваме Ви!


РИМ-Силистра и Адвокатска колегия – Силистра имат удоволствието да Ви поканят на представяне на новата книга „Бившите хора“ на концлагерна България“ с автор доц. дн Мартин Иванов (СУ „Св. Климент Охридски“). Ще се срещнем със съдбите на близо 500 000 българи, на които след 9 септември 1944 г. тоталитарната власт не просто отказва правото на пълноценно гражданско съществуване, но си гарантира тяхното физическо и морално унищожение и контрол. Ще видим как се ликвидира един елит, който е в основата на модернизацията на българската държава, в нейното стопанско въздигане и превръщането ѝ в равностойна на европейските държави в периода между двете световни войни. 
Заповядайте на 29 април 2024 г. от 17.30 ч. в Археологическия музей.   

  • Регионален исторически музей Силистра
  • Регионален исторически музей Силистра
  • Регионален исторически музей Силистра

Археологически екип от РИМ - Силистра, включващ проф. д.и.н. Георги Атанасов, Кристиян Михайлов и д-р Светлана Ганчева, завърши спасителното археологическото проучване на късноримска/ранновизантийска пещ за строителна керамика. Намира се  в extra muros (извънградската територия) на Дуросторум-Доростол-Силистра до градската стоматология. Много любопитно съоръжение с напълно запазена горивна камера  от два сводести тунела с дължина около 3,90 м и височина около 1,30 м. Много добре е съхранена и скарата с размери 4,35Х3,50 м, над която е оформена горната камера, в която са подреждани и изпичани тухлите. Техните размери и украса предполагат че пещта е изградена и е функционирала през първата половина на VІ в. Това е третата пещ от този тип в Дуросторум и още 2 във викуса /селището/ до Дуросторум при с. Остров на румънска територия. Тази обаче е най-добре съхранената и с най-големи размери, която е произвеждала многократно тухли изпичани на температура около 900 градуса. Прочее, на пръв прочит това вероятно е и най-голямата пещ откривана изобщо в българските земи и е съпоставима с разкритата и добре експонирана пещ под крепостта до гр. Бяла, Варненско. Не е изключено това промишлено производство на тухли тук да е свързано с издигането на цитаделата на Дуросторум-Доростол на брега на р. Дунав – една мащабна строителна операция реализирана  именно по времето на император Юстиниан Велики (527 – 565).


© 2025 Регионален исторически музей - Силистра. Всички права запазени. ДизайнMadhouse Studio