80 години от присъдите на т.нар. Народен съд
На 1 февруари почитаме жертвите на комунистическия режим. Датата е избранаи утвърдена от Министерски съвет през 2011 г., защото на нея през 1945 г. Сапроизнесени най-многобройните смъртни присъди в историята на България срещуполитическия и военен елит от комунистическия „народен съд”.
1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта трима регенти, шестдесети седем депутати, двадесет и двама министри, четиридесет и седем генерали иполковници, общественици – всички те – жертви на Първи състав на „Народния съд“.
С наредбата-закон за „Народния съд“ и с нейното приложение през 1944-1945 г.грубо е погазена действащата по това време Търновска конституция. Член 73 от неякатегорично забранява създаването на „изключителни съдилища или следственикомисии под никакъв предлог и под каквото и да е наименование“. Нарушени са също ичл. 67 и 75 на Конституцията, според които „правата на собствеността санеприкосновени“ и „конфискуване на имот се забранява“.
Безспорен е фактът, че делата по „Народния съд“ имат политически характер.Процесите се използват, за да се обезсили политическият противник, да седискредитира и изолира, да се отнеме възможността за организиране на съпротивасрещу новата власт.
Дори 80 години след „кървавия четвъртък“, статистиката на „народния съд“ есмразяваща: издадени са общо 10 897 присъди в 131 съдебни процеса. На смърт саосъдени общо 2730 души.
Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси.Против всякакви принципи в правото „народния съд“ узаконява тези убийства,извършени в първите месеци след 9 септември 1944 г.
Чрез „народния съд“ са конфискувани над 200 предприятия, както и огроменброй недвижими имоти и вещи.
Силистренският „народен съд“ постановява на 31 март 1945 г.: 17 смъртниприсъди, 9 доживотни, 7 – на 15 години, 7 – на 10 години, 2 – на 8 години, 11 – на 5години, 8 – на 2 години, 9 – на 1 година. Освен това за осъдените лица се предвиждапарична глоба с максимален размер 5 млн.лв., пълна или частична конфискация наимуществото и лишаване от граждански и политически права. Зад сухата статистика наосъдените от „народния съд“ стоят стотици провалени и погубени животи, прекършенимечти и скръб. Техните близки са принудени да носят стигмата от присъдите и праватаим биват ограничавани, а наред с това стават жертви на тормоз.
Суровите присъди имат за цел политическа разправа с противниците,несподелящи официално комунистическата идеология. За силистренските комунисти снай-голяма тежест са обвиненията към политическите им врагове – дейците наВътрешната добруджанска революционна организация, които са истинските борци заосвобождението на родния край. Една от основните цели на „народния съд“ в Силистрае да инкриминира и заличи приноса им в Добруджанското национално освободителнодвижение за възвръщането на Южна Добруджа към отечеството, а с това и мястото имв колективната памет.
Затова днес, на 1 февруари, нека да отдадем почит към тях, жертвите накомунистическия режим. Загубата им носи трагични последици за бъдещето наБългария.
Паметни, но и пророчески, остават последните думи преди разстрела в нощта на първи срещу втори февруари 1945 г., на политика Тодор Кожухаров, точно миг преди да напусне този свят: “Не плачете за нас, плачете за България.”
В памет на жертвите на „Народния съд“.
Дълбок поклон.