По времето на император Диоклециан или Константин I Велики (края на III или началото на IV в.) на брега на река Дунав е изграден кастел, който да подсили отбраната на дунавския лимес. По всяка вероятност той е разрушен в средата на V в. по време на хунските нашествия. По-късно, през VI в. по време на мащабната строителна програма на император Юстиниан I Велики е издигната нова масивна крепостна стена, която е възстановявана и използвана до началото на XIX в. Това е едно от най-мощните военно-отбранителни съоръжения без аналог в късната античност. Изградена е от три реда големи каменни блокове и тухли над тях. Крепостта е впечатляваща с това, че на източната, западната и южна стена през 12 м се редуват плътни триъгълни и петоъгълни кули. Пред северната крепостна стена е било пристанището на късноантичния и средновековния град.