Регионален исторически музей Силистра
ул. „Г. С. Раковски” 24
тел. 086/820 388
  • Археологически музей

    Град Силистра е един от първите градове в България, в който се слага началото на музейното дело. Музеят е учреден на 18 ноември 1898 г., като училищна сбирка към Държавното педагогическо училище в града. През 1951 г. се поставя началото на музея като държавен институт. Той е обявен за професионален културен институт и преминава на
  • Макет на римска колесница

    През м. септември 2013 г. Регионален Исторически Музей Силистра, отдел Археология финализира успешно проекта„Съживяване на древния Дуросторум-Дръстър в Археологическия музей - Силистра”. Реализиран съвместно и финансиран от Американски научен център в София с щедрата подкрепа на Фондация Америка за Българияпрез 2012 - 2013 г. за срок от 12 месеца /01.09.2012 г. до 31.08.2013 г./
  • 1
  • 2

Археология

Проф. д.и.н. Георги Атанасов – завеждащ отдел


 
Творческа автобиография 
Георги Атанасов е роден в гр. Алфатар, Силистренско, на 6.01. 1957 г. През 1975 г. завършва Техникум по строителство и архитектура в гр. Русе. През 1982 г. се дипломира с отличен успех като магистър  в Историческия Факултет  на ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”. Има заверен спец. курс по Археология. От 1983 г. до днес е археолог в Регионален Исторически Музей – гр. Силистра. През 1987 г. е избран за н.с. към Научната група на музея, която оглавява и сега. През 1990 г. защитава докторат на тема “Скалните манастири в Добруджа ІV-ХІV в.” През 1991 г. е избран за н.с. І ст. , а през 1999 г. за ст.н.с. /доцент/ с хабилитационен труд “Скала. Крепост от Х-ХІ в. до с. Кладенци, Тервелско” и монографията „Инсигниите на средновековните български владетели.  Корони, скиптри, сфери, оръжия, костюми, накити”. През 2006 г. защитава дисертационния  труд „Доростолската епархия през Късната Античност и Средновековието /ІV-ХІV в./. История, археология, култура, изкуство” , за който му е присъдена научната степен доктор на историческите науки. През 2009 г. ВАК при МС му присъжда високата научна степен Професор след публикуване на книгата Добруджанското деспотство (Към политическата, църковната, стопанската и културната история на Добруджа през ХІV в.) . Велико Търново, 2009,  410 стр. 251 обр., 16 табл.
През 1997 г. Г. Атанасов преминава двумесечна специализация по християнска археология и християнско изкуство в Париж и Бордо, Франция. 
Проф. дин Георги Атанасов е автор на 15 книги и над 210 научни студии, статии, съобщения и рецензии, 50 от които са на чужди езици /френски, английски, руски и немски/, а над 30 са в чуждестранни издания  в Германия, Русия, Австрия, Франция, Чехия, Румъния, Молдова и Украйна. Отпечатал е и над 120 научно-популярни статии в централния и местния периодичен печат. С доклади и съобщения е участвал в над 80 научни конгреса, симпозиуми и конференции, включително 34 в чужбина /Германия, Австрия, Русия, Румъния, Съединените щати, Украйна, Молдова, Унгария/. Член е на ред. колегиитe на  сб. Добруджа /от 2008 г. гл. редактор/ и Stratum plus.  Като хонорован доцент е чел лекции по археология и средновековна история в Шуменския университет, Русенския университет, Висшата Антропологична Школа в Кишинев и българския Тараклийски Държавен Университет – Република Молдова. Участвал и е ръководил  археологическите проучвания на античният и средновековен Дуросторум-Дръстър, ранносредновековните крепости Скала, Окорш и Руйно, Силистренско,  и Преселенци, Добричко, прабългарският некропол  при Ножарево, Силистренско, късноантичният кастел до с. Голеш, Силистренско,  античната и средновековната крепост Тегулициум-Ветринон-Ветрен, Трако-римският скален култов център по р. Табан, Силистренско, “Прабългарският Онгъл” в Южна Молдова, скалните манастири в Добруджа, Североизточна България, Република Молдова, Румъния (Муратлар) и Крим (Украйна). Автор е на 4 научнопопулярни филми посветени на Скалните манастири в България, Трако-римският скален култов център по р. Табан, Стенописаните касноантични гробници от Дуросторум, Томи и Аксиополис и Античният и средновековен Дуросторум-Дръстър, излъчвани по БНТ и БНТ-САТ. Автор е на пътеводители и албуми и каталози посветени на археологически и исторически обекти и паметници в Добруджа
Изследванията на проф. д.и.н. Георги Атанасов са в областите средновековна и късноантична археология и история, османистика, християнско изкуство, християнска археология и история, етнология, инсигниите на средновековните български владетели, скалните манастири в България и на Балканите, паметниците на античния Дуросторум и средновековен Дръстър, демографските процеси в Източна България през VІ-ХVІІІ в., Историческата география на Добруджа, Култът към Св. Георги Победоносец през средновековието, Раннохристиянските мъченици в българските земи, Църковната организация през античността и средновековието в Северна България и Добруджа, Добруджанското деспотство, Органа-Кубрат-Аспарух-Тервел и началото на българската държавност, Руско-турските войни ХVІІІ-ХІХ в. и др. 
 
А. СПИСЪК НА НАУЧНИТЕ  ПУБЛИКАЦИИ (List of publications) 
 
I. По християнска археология (Christian Archaeology)
Монографии и студии (Monographs and studies)  
1. Християнският Дуросторум - Дръстър.  Доростолската епархия през късната античност и средновековието (ІV-ХІV в.). История, археология, култура, изкуство . ( The Christian Durostorum – Drastar).  Варна - Велико Търново, 2007, 512 стр.
2. Скални монашески обители в Добруджа (ІV-ХІV век). Автореферат на дисертация за научно звание доктор. София, 1990. 34 стр.
3. Доростолската епархия през късната античност и средновековието (ІV-ХІV в.). История, археология, култура, изкуство. /Автореферат на дисертация за научно звание д.и.н./. София, 2006, 48 стр.
4. Скални култови паметници в Добруджа. Светилища, храмове, манастири ( Cave Ritual Sites of Dobrudja. Shrines, Temples and Monasteries). Силистра, 2004. (студия, 32 стр, 70 обр.)
5. Религиозните паметници на Добруджа. (The Religious Temples of Dobrudja). Силистра 2008.  114 стр, 250 обр. 
6. 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи /І-ІV в./(345 Early-Christian Saints Martyrs from the Bulgarian Lands  /І-ІV С./) София, 2011, 112 стр. 97 обр.
Статии и рецензии - Articles and reviews 
Скални манастири - Rock monasteries 
7. Средновековни скални църкви в Силистренски окръг. (Mitt Elalterliche Felsenkirchen im Bezirk Silistra) – Известия на народния музей – Варна (Buletin du Musee National de Varna) (ИНМВ), 20, 1984, с. 83-91
8. Скални манастири в крайдунав¬ска Добруджа (Roche monastères de la Dobroudja du Danube). —Векове, 4, 1986, с. 9-11
9. Няколко скални манастира в Южна Добруджа (Felklöster in der  Suddobrudža). – ИНМВ, 25, 1989, с. 50-56
10. Ранновизантийски скални църкви и манастири в Южна Добруджа (Eglises et monastères rupestres da la haute époque byzantine) . – Археология, 3, 1991, с. 33-43.
11. Средновековният скален манастир до гр. Варна (Аладжа манастир) (Das Mittelalterliche Felskloster (Alagza manastir) bei der stadt Varna). – ИНМВ, 26, 1991, с. 77-97 (съавторство с Доц. д-р Д. Чешмеджиев)
12. Рнносредновековни скални манастири по средното русло на сухоречието Канагьол (Дристра) в Добруджа (Frűhmittelalterliche Felsenskloster am Trockenen Mitteleren Flubbett Kanagjol (Dristra) ine der Dobrudža) . – ИНМВ, 29, 1993, с. 122-143
13. За един старобългарски скален манастир в Централна Молдова (A propos d'un monastère rupestre vieuxbulgare en Moldavie centrale). – В: Българите в Северното Причерноморие, 2, 1993, с. 61 – 73.
14. Кападокийски културни влияния в Мурфатлар (Influences culturelles de Cappadoce en Murfatlar). – В: Приноси към българската археология, 1, 1992, с. 79-86
15. За хронологията и монашеската организация в скалните обители през Първото българско царство (Pour l'histoire et de l'organisation monastique dans les monastères de la roche dans le premier Empire bulgare). – В: Светогорската обител Зограф, ІІІ. С., 1999, с. 181-299 
16. За датировката и принадлежността на скалната гробница в м „Кирика” до с. Калугерица, Шуменско (Pour la datation et l'affiliation des tombes rupestres en  "Kirika" près de village Kalugeritsa, region Shumen). – В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005, с; 68-76
17. Още веднъж за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Une fois de plus pour la datation et l'organisation monastique dans le sanctuaire de roche à Murfatlar.). – Юбилейна сборник в чест на 45 години ВТУ Св. Св. Кирил и Методий. Велико Търново. 2009
18. Influences ethno-culturelles dans l’ermitage rupestres près de Murfatlar à Dobrudja. – Byzantinoslavica, LVII, 1996, p. 112-124
19. Les monastères rupestres le long de la rivière Sucha, dans le region de Dobrudja de Sud . – Byzantinoslavica, LXIX, 1-2, 2011, c. 189-218. 
20. Колонията скални манастири по Провадийско дефиле. – Сборник в чест на К. Шкорпил. Шумен, 2014 /под печат/
Кръстове, медалиони, култови предмети - Crosses, medallions, religious objects 
21. Ранносредновековни оловни медалиони от Североизточна България (Medaillons de plombe medievales des terres Bulgares du Nord-est). – Нумизматика, 2, 1988, с. 22 – 25
22. Ранносредновековни амулети от Дръстър (Frűhmittelalterliche amulette aus Drastar). – ИНМВ, 24, 1988, с. 78-88
23. Кръстове-енколпиони и медалиони от ранносредновековната крепост до с. Цар Асен, Силистренско (Encolpion crosses and medaillons from the Early Mediaeval fortress Near the Village Tsar Asen, District of Silistra). – Добруджа, 6, 1989, с. 92-108 /съавторство с В. Йотов/
24. Християнски паметници от ранносредновековната крепост до село Руйно, Дуловско (CHRISTLICHE  DENKMALER  AUS  DER  FRUHMITTELALTERLICHEN  BURG  IN DER  NAHE  VON  RUJNO  -  REGION  DULOVO). – Добруджа, 8, 1991, с. 28-39
25. Средновековни църковни кръстове от Южна Добруджа. (MITTELALTERLICHE KIRCHENKREUZE AUS DER SUDDOBRUDZA) – ИНМВ, 27, 1991, с. 77-97.
26. Средновековни кръстове-енколпиони от Силистра. (MITTELALTERLICHE  KREUZE  / ENKOLPIEN / AUS  SILISTRA) – ИНМВ, 28, 1992, с. 246 – 258
27. За датировката, разпространението и семантиката на медальоните с ΙΥΙ и двоен кръст. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992.
28. Християнски медальони от ранносредновековни крепости в Южна Добруджа (CHRISTLICHE MEDAILLONS AUS FRUHMITTEL – ALTERLICHEN BURGEN IN SUDDOBRUDJA). – Добруджа, 9, 1992, с. 150-157
29. Кръст-енколпион на АNNA MONAXHNA от Дръстър (UNE CROIX – ENKOLPION A АNNA MONAXHNA DE DRASTAR / SILISTRA /). – Добруджа, 11, 1994, с. 43-51 
30. Култовата цедка ήθμός – colum в старобългарската литургика (по археологически данни) (Le filtre  du culte  - colum dans liturgie ancient bulgare  
/d après  des donnees archeologiques/). – Археология, 4, 1995, с. 42-48 
31. De la semantique et de l’origines des hachettes-amulettes de terres Bulgaries Nord-Est. – Buletin de l’Institut d’Archeologique, XXXVIII, Sofia, 1994, p. 46-81
32. Croix-encolpions proche-orientales  de ls region de la Dobroudja du Sud /Bulgarie/. – In: Akten des XII. Internationalen Kongresses für christliche Archäologgie. Bonn, 1995, p. 483-501.
 
Мартириуми, църкви - Martyriums, churches 
33. Средновековна църква № 1 в Дръстър /Силистра/ (ĖGLISE  MEDIEVALE  NO 1 A DRASTAR  / SILISTRA /). – Археология, 3-4, 1992, с. 58-65 
34. За локализацията на късносредновековна църква № 3 и за датата на спредновековна църква № 1 в Дръстър-Силистра (A  LA  LOCALISATION  DE  L`EGLISE  DU  BAS  MOYEN  AGE  NO 3  ET  LA  DATE  DE  L`EGLISE  MEDIEVALE  NO 1  A  SILISTRA). В: Българските земи през средновековието /VII-ХVIII в./. Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Александър Кузев. /=Acta musei varnaensis, III-2/, Варна, 2005, с. 323-336
35. Кримски реалии на еднокорабните едноапсидни църкви без притвор в Добруджа. – В: Българите в Северното причерноморие, 3, 1994, с. 53-74
36. Преславски белоглинени плочки от църква № 2 в крепостта до с. Скала, Силистренско (BEMALTE   WEISSTONKACHELN  AUS  PRESLAV  IN  DER  KIRCHE   № 2 IN  DER FESTUNG  BEIM  DORF  SKALA, KREIS SILISTRA). – ИНМВ, 30-31, 1994-1995, с. 43-51
37. За късноантичния мавзолей-мартирий в Дуросторум-Силистра и доростолските мъченици Св. Св. Св. Максим, Дада и Квинтилиан (About the Late Antique Mausoleum- martyrium in Durostorum – Silistra and the Marturs of Durostorum St.St.Maxim, Dada and Cvintalian). – Добруджа, 20. 2002., c. 55-65
38. Дворецът на Доростолските епископи от V – VІ в. (THE PALASE OF DOROSTOL BISHOPS OF V – VI CENTURY) -  Регионален исторически музей – Русе. Известия, ІХ  /Градът. Археология и история/, Русе, 2005, с. 100 – 113
35. Към топографията на раннохристиянския Дуросторум /Силистра/ през ІV-VІ в. (ABOUT THE TOPOGRAPHY OF THE EARLI CHRISTIAN DUROSTORUM / SILISTRA / IN THE  4TH –  6 TH CENTURY) – В: Studia in Honorem Aleksandra Milceva. Югоизточна Европа през Античността VІ в. пр. Хр. – началото на VІІ в. сл. Хр. София, 2008, с. 415-438
39. Martyrium et ΑΓΙΑΣΜΟΝ dans le castel basbyzantin près du village de Golech, région de Silistra (communication préluminaire). – Miscellanea Bulgarica, 11. Wien, 1997, p. 127-135.
40. Раннехристиянская базилика Дуросторума (An Early Christian Basilica of Durostorum). - Stratum plus, 5, 2005-2007, с. 602-615. Съавторство с проф. Н. Д. Руссев
41. Contribution a la topographie paleochretienne de Durostorum – Silistra. – In:  Etnic Contacts and Cultural Exchanges North and West of the Black Sea. Iasi. 2005, p. 41 -43. 
42. Martyrium et confesio contenant des reliques dans le castel basbyzantin près du village de Golech, région de Silistra (communication préluminaire). – Acta musei varnaensis, IV. Varna, 2006
43. Le palais des évêques de Durostorum des V-e – VI-e siècles. – Pontica, XXXVII – XXXVIII, 2004 – 2005, p. 275 – 287 
44. Anneau d’or avec camée provenant de la tombe des martyr de Durostorum du début de IV s. – Acta Terrae Septemcastrensis, VI-1. Funerary Practices in Europe, before and after in the Roman Conquest (2-rd century BC – 3-rd century AD). Sibiu, 2007, p. 9-22
45. Zur topographie des frühchrislichen Durostorum (Silistra) im IV-VI Jahrhundert. – Mitteleilungen zur Chrislichen Archäologie, 14, Wien, 2008, S. 27-52 
46. Basiliques de l’époque du bas christianisme  à Durostorum –Silistra. – Pontica, 42, 2009, p. 213-242
47. Рецензия на : R. Pilinger. Das Martyrium des Heiligen Dasius. Wien, 1988, S. 1-59 . – Добруджа, 10, 1993, с. 331 – 335.
48. À propos des martyrium de Saint Emilien de Durostorum (Silistra) - Pontica, XLІV, 2011, p. 211-220.
49. Oтносно мартириумите на св. Емилиан от Дуросторум /Силистра/ и  св. Луп от Нове /Свищов/. – In: Honorem Professoris Димитър Овчаров. София, 2012, c. 107-122.
50. Новые источники о святом Емилиане (+ 362)  и его мартириуме в окрестностях Дуросторума /Силистры/ ( New Sources on St. Emilan (+362) and his Martyrium near Durostorum (Silistra, Bulgaria). – В: Климентовский сборник. Севастополь, 2013, с. 30-37.
51. À propos de martyrium de St. Loupus de Novae (Svichtov). – Мélanges prof. Alexandar Barnea. Bucarest, 2014 (sous pressé)
 
II. По християнско изкуство - Christian art  
Монографии и студии - Monographs and studies  
52. Свети Георги Победоносец. Култ и образ в православния Изток през средновековието. (Sant George Triumphant. The cultus and Image in the Medieval Eastern Ortodox World)  Варна, 2001, 386 стр.
 
Статии и рецензии - Articles and reviews 
Св. Георги - St. Georges 
53. Сребърен медалион с образите на пророк Данаил и св. Георги от ранносредновековната крепост до с. Цар Асен, Силистренско (Médallion d’argent avec les figures du Prophète Daniel et de Saint Georges de la forteresse du haut Moyen Age près du village Tsar Asen, region de Silistra). – Археология, 3, 1990, с. 42 – 47. 
54. Ранносредновековни оловни иконки със св. Георги воин от Южна Добруджа (Icônes de plomb du Haut Moyen âge avec l’image du St. Georges de la Dobrudža du Sud). – Археология, 3, 1992, с. 35-43. 
55. Ранносредновековен енколпион със св. Георги и св. Тодор Стратилат от Апиария (Early medieval encolpion decorated with images of St. George – the warrior and St. Teodoros from Apiaria). – Годишник на Националния исторически музей /ГНИМ/, Х, 1994, с. 67 – 73.
56. Първоизточници, поява и разпространение на иконографията „Свети Георги спасява юноша-християнин” (Prime sources, appearance and distribution of icon-painting “St. George saves a juvenile Christian from captivity”). – ИНМВ, 34-35, 1998-1999, с. 226-238
57. Иконографията „Свети Георги на трон” през Средновековието (The Middle ages iconography of Saint George on the throne). -  Регионален исторически музей – Русе. Известия, Х , 2006, с. 161 - 172  
58. Воинските иконографии, въоръжението и снаряжението на св. Георги през ранното средновековие (The early medieval military iconography, armament and equipment of St. George (5th – 10 th c.). - В: Оръжение и снаряжение през Късната Античност и Средновековието /IV-ХV в./.  Acta Musei Varnaensis, 1. Варна, 2002, с. 37-52
59. Отново за датировката, прототипите, происхода и иконографията на дървената барелефна икона със св. Георги от Созопол. – Известия на Историческия Музей – Шумен, 11, 2003, с. 163-177
60. Свети Георги Победоносец – спорни иконографии и датировки (St. George Victor – debatable iconography and dates). – Археология, 3-4, 2004, с. 82 – 88.
61. Иконография образ „Светого Георгия на троне” в Средние века (Medieval icons of St. George on throne). – Stratum plus, 6, 2000, с- 290-296
62. Encolpion de Moyen Age avec Saint Georges-militaire et Saint Theodor Stratilat d’Appiaria. - Culture et civilization au Bas Danube, XIII-XIV, 1995, p. 207-216
63. Светой Георгий - пеший войн и змееборец” – возникновение иконографии, памятники, семантика и разпространение. – В: Конференция Государственного Ермитажа в памяти Г. Ф. Корзухина. – В: Славяно-русское ювелирное дело и его изтоки. Санкт Петербург, 2007, c. 330-343 
 
Паметници, иконографски теми - Monuments, iconographic themes 
64. Ранносредновековни рисунки-графити от крайдунавска Добруджа (Early Mediaeval drawings and signs-grafitti – from Danubian Dobroudja). – Добруджа, 7, 1990, с. 193-215.
65. Средновековна скулптурна композиция с апокалиптичен сюжет от Дръстър (Силистра) (Medieval sculptural composition with apocalyptic subject from Drustur (Silistra). – Годишник на Софийския Университет /ГСУ, ЦСВПИД/, 84-85 (4), 1990-1991, с. 101 – 111
66. Оловен медалион от ранновизантийската крепост до с. Войниково, Добричко (Medaillon en plomb de la forteresse basbyzantine pres du village de Voinikovo, region de Dobritche). – Добруджа, 10, 1993, с. 47 – 54
67. Ранносредновековна оловна иконка със св. Пантелеймон (Icône de plomb date du haut Moyen-age portent l’image de Saint Pantaleymon). – Археология, 2, 1994, с. 48-51. 
68. Свинцовые медальоны с изображениями крестов эпохи Первого Болгарского царства (IX-XI вв.)  (Lead Medalions wits Crosses in the First Bulgarian Kingdom (9ts– 11ts cc.). - Stratum plus, 6, 2011, сл 93-114 /съавторство с д-р Ст. Дончева/            
 
III. По средновековна и антична археология - In medieval and ancient archaeology
Монографии и студии - Monographs and studies 
69. Средновековният Ветрен на Дунав (Le Vetren moyenageux sur Danube). Шумен, 1994, 126 стр.  (съавторство със ст.н.с. д.и.н. Ив. Йорданов) 
70. Скала. Крепост от Х-ХІ в. до с. Кладенци, Тервелско. (Skala. Une forteresse du X-e – XI-e s. près du village de Kladentzi, department de Tervel) София, 1997, 346 стр. (съавторство с доц. д-р В. Йотов)
71. Тракийският скален култов център по р. Табан, Силистренско. Свещенната долина на Залмоксис. (Tracian Rock Cult Center on the Rivier Taban, Silistra. The Sacred Valley of Zalmocsis). Силистра, 2006, 32 стр
72. Римската гробница в Дуросторум-Силистра. (The Roman Tomb in Durostorum – Silistra). Силистра, 2006, 32 стр.
 
Статии и рецензии - Articles and reviews  
Паметници-находки-монети Monuments, finds, coins
73. Средновековна коланна гарнитура от с. Средище,Силистренски окръг (Garniture sur ceinture de cuir médival du village Srédichte départament de Silistra). – Добруджа, 2, 1986, с. 129-135
75. Средновековни амулети от Силистра (Mittelalterliche amulette aus Silistra). – ИНМВ, 22, 1986, с. 74-76
76. Средновековни костени изделия от Силистра (Mittelalterliche knochenerzeugnisse aus Silistra). – ИНМВ, 23, 1987, с. 101-11
77. Две ранносредновековни апликации-конници от Южна Добруджа. – Епохи, 1, 1993, с- 53-57
78. Метални накити от ранносредновековни крепости в Южна Добруджа (Adornments from Early-Mediaeval strongholds in South Dobroudja). – ИНМВ, 38-39, 2002-2003, с. 331-391 /съавторство с н.с. д-р В. Григоров/
79. Откога започва сеченето на анонимните византийски фолиси клас „В” и кога печенегите опустошават Добруджа (When did the minting of anonymous Byzantine folles of B class started, and when did the pechenegs devastated Dobrudzha). – Нумизматични изследвания, 3-4, 1999, с. 33-53
80. Консулският диптих Monza № 63 и Flavius Aetius от Durostorum (Diptyque consulaire Monza № 63 et Flavius Aetius de Durostorum). -В: Сборник в чест на проф. М. Ваклинова. София 2008, 11 стр. 19 обр.
86. Cadenas de bronse de Drastar-Silistra. – Culture et civilization au Bas Danube, X, 1993, р. 223-233
81. Das römische Wagengrab von Silistra (Bulgarien). – In: Stein & Stein. Burg & Burg  Mensch. Wien, 2001, S. 130-135
72. De nouveau pour la date initiale de follies Byzantines class „В”. Numismatic and Sphragistic  Contribution to History of the  Western Black Sea Coast.  - Acta Musei Varnaensis, 2. Варна, 2004, p. 289-298 
83. Поливная керамика из крепости Скала в Южной Добруджи (Glazed ceramics from Skala fortress in South Dobrudsha). В: Поливная керамика Средиземноморья и Причерноморья Х-ХVII вв. Киев, 2006, с. 20-23
84. Клады земедельческих орудий из Южной Добруджи /Х-начало ХI вв/ (Treasures of agricultural tools from Early Medieval fortresses of Southern Dobrudja (X-early XI cc.). – Stratum plus, 5, 2000,  c. 183-208
85. Средневековые болгарские и ордынские монеты ХIII-ХIV вв. из укрепление близ с. Пожарево на Нижнем Дунае (Medieval Bulgarian and Golden horde coins of 13th-14th centuries from a fort near Pozharevo village on the lower Danube). - Acta musei varnaensis, VII-1, Варна, 2008 /съавторство с проф. Н. Руссев/ c. 389-401
86. Two Belts from the 14th-Century Male Burials in in Drastar (now Silistra-NE Bulgaria). -  Archaeologia Bulgarica, 2, 2011, 87-98.
87. Два поясные набора из погребения ХІV в. из Дрыстр /Силистра – Болгария/. Сборник  Государственного Ермитажа  посвещен 70-летию М. Г. Кромаровского.  Санкт Петербург,  2014 /под печат/
88. За датировката и происхода на средновековните релефи от Калиакра (On the Dane and the Pretended Seljuk Origins of the Medieval Reliefs from Kaliakra).– В: Приноси към българската археология /в памет на проф. дин Рашо Рашев/, 7, 2013, c. 159-172. 
 
Стационарни археологически паметници - Stacionar Archaeological Monuments 
89. Материали за картата на средновековната българска държава. – Плиска-Преслав, 1995.  Изданието е в съавторство. Г. Атанасов е автор на 42 текста 
90. Антични сгради срещу крепостта Тегулициум до с. Ветрен, Силистренско. – АОР за 2006 г. София, 2007, с. 235-238
91. Късноантична гробница в Дуросторум-Силистра. -  АОР за 2007 г. София, 2008, с. 251-253
92. Петоъгълна кула № 3 на Дуросторум-Дръстър-Силистра. -  АОР за 2007 г. София, 2008, с. 253-256
93.  Южната крепостна стена на Дуросторум-Дръстър-Силистра. -  АОР за 2008 г. София, 2009, с. 433-435
94. Раннохристиянска църква над тракийското скално светилище до с. Поп Русаново, Силистренско -  АОР за 2008 г. София, 2009, с. 520-522
95.  Южната крепостна стена на Дуросторум-Дръстър- Силистра АОР за 2009 г. София, 2010, 235-237
96. Г. Атанасов. Южната крепостна стена на Дуросторум-Дръстър-Силистра. – Археологически отчети и разкопки за 2011 г. София, 2012, 270-272
97. Исследования городища Руйно-Картал кале /предварительно сообщение/ (Research of a settlement at Ruino – Kartal-kale (preliminary perort). - Stratum  plus, 5, 2000, с. 97-107 /съавторство с В. Йотов и Н. Руссев
98. Пещерные военно-стратегические сооружения ранневизантийской епохи в Северовосточной Болгарии. – В: Истории и археологии Юго-западного Крыма. Симферополь, 1993, с. 66-77 
99. Ancient Tombs from Abritus and Durostorum. – CMDJ, XХІV, 2008, p. 187-199 /съавторство с Г. Радославова/
100. Трако-римский скалныи култовой центр Залмоксиса по р. Табан, Силистренско в Южной Добруджи /Болгария/ (Rocky Cult Center Zalmoxis on the Taban River in Southern Dobrogea). - Stratum plus, 6, 2010
101. За личността на собственика и семантиката на стенописите в силистренската късноантична гробница. – В: Културните текстове на миналото. Носители на символи и идеи. IV. Текстове в архитектората и обредите. София, 2005, с. 9 – 18
102.  Late Antique Tomb in Durostorum-Silistra and its Master. – Pontica, 40, 2007, p. 447-468
103. Рецензия. Х. Тодорова с кол. Дуранкулак, том 1. София. Издателство на БАН. 1989. – ИНМВ, 27, 1991.
104. Рецензия. B. Borisov. Djadovo. Vol. I. Mediaeval Settlement  and Necropolis (11 to 12 sent.) Tokyo, 1989. – Археология, 1, 1993, с. 56 - 58
105. Рецензия. Л. Дончева-Петкова, Л. Нинов, В. Парушев. Одърци. Селище от Първото българско царство, 1. София, 1999, 180 с. – Археология, 3-4, 2001, с.  76-79. 
106. Крепостите до с. Руйно, Силистренско  или селищна агломерация без аналог през Х век (Les forteresses à Ruyno, region de Silistra, ou agglomérations inégalées au Xe siècle.). – В. България в световното културна наследство. Материали от третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България” – Шумен, 17 – 19 май 2012 г.), В. Търново, 2014 /под печат/.
 
IV. По средновековна, късносредновековна и антична история - Medieval, late medieval and ancient history 
Монографии и студии - Monographs and studies  
107. Тервел – хан на България и кесар на Византия. (Tervel – Khan of Bulgaria and Caesar of Buzantium) Силистра, 2004. 80 стр. 
108. История на гр. Алфатар. Варна, 1994. (в съавторство), 240 стр.
109. История на Силистра. Т. І. Античният Дуросторум. (History of Silistra. I Volume. The Ancient Durostorum). София-Силистра, 2006. 424 стр.  (Съавторство с проф. дин Р. Иванов и П. Доневски)
110. Добруджанското деспотство (Към политическата, църковната, стопанската и културната история на Добруджа през ХІV в.) (THE DESPOTIC DOMAIN OF DOBROUDJA –  About the political, clerical, economic and cultural history of Dobroudja in the 14th century ). Велико Търново, 2009,  410 стр. 251 обр., 16 табл.
111. Крепостта на Дуросторум-Доростор-Дръстър върху дунавския бряг в Силистра. (The Castelum od Durostorum-Dorostol-Drastar on the Bank of the Danube in Silistra). Силистра, 2013, 40 стр, 51 обр.
 
Статии и рецензии - Articles and reviews  
Историческа география и Етнодемографски промени в Добруджа - Historical     Geography and Ethnodemographical changes in Dobrudja  
112. Към историческата география на Южна Добруджа (Sur la géographie historique de Dobrudja méridionale). – Добруджа, 4, 1987, с. 29-37
113. Етнодемографски промени в Добруджа Х-ХVІ в. (Ethnic and demographic changes in Dobrudja (10th. – 16th. c.) – Исторически преглед (ИПр), 2, 1991, с. 75-89.
114. Поглед към добруджанския дунавски бряг от ХІ до ХV в.( A survey of the dobrudjan bank of the Danube from the 11th. to thev15 th.)  c. – ИПр, 8-9, 1992, с. 13-31.
115. Етнодемографски и етнокултурни промени по Добруджанското черноморие през средновековието (Ethnodemographik and ethnocultural processes along the Black sea coastline of Dobrudja during the middle ages). – ИПр, 2, 1996, с. 3-30 
116. Нов поглед към демографските и етнокултурните промени в Добруджа през Средновековието (Un nouveau regard sur les changements démographiques et ethnoculturelles dans Dobrogea au Moyen Age.). В: Изследвания в чест на чл. кор. проф. Страшимир Димитров (=Studia balcanica, 23). София., 2001, с. 185-214 
117. Отново за локализацията на средновековният град Вичина (Again on the location of the medieval city of Vichina). – ИПр., 3, 1993, с. 3-19
118. Преминаването на татарската армия през България /1241-1242/. – ВИС, 1, 1994, с. 6-20 /съавторство с доц. д-р Пламен Павлов/
119. Археологически източници за потеклото на гагаузите (Les ressources archéologiques sur la lignée de la Gagaouzie). – In: Relaţiile Moldo-bulgarie în epoca medie şi moderna. Chişinău, 1998, с. 29-42
120. Българо-хазарската граница и българо-хазарската враждебност от края на VII до средата на IХ в. – В: Българи и хазари през ранното средновековие. София, 2003, с. 92-113 
121. Към предисторията  и ранната история на Добруджанското деспотство и Варненско-карвунска митрополия. – „България, земя на блажени...” In memoriam professoris Iordani Andreevi. Велико Търново 2009, c. 391-412 
122. Българският доброволец Касперов в руско-турската война 1768-1774 г. -ВИС /Военноисторически сборник/, 3, 1987, с. 207-211
123. Откога, как и докога генуезците владеят Калиакра в началото на ХV век. (Depuis quand, comment et quand les Génois conquise cap Kaliakra au début du XVe siècle.)– В: Българите в Северното Причерноморие, VII, 2000, с. 267-272
124. Народна песен за строителството на път между Преслав и Дръстър от Симеон Велики. (Folk Song from thr Road Construction to Drastar (Trestenik) by Simeon the Great – Myth and Reality). – B: Пътищата в Средновековна България, Шумен, 2008 /съавторство със Сн. Генчева/, c. 130-150
125. Монети, монетарници и монетно обращение в Добруджанското деспотство през втората половина на ХІV век.  І. Относно появата и разпространението на сръбските и босненските грошове. (Coins, mints and monetary circulation in the Dobruja despotate in the second half of the forteenth centuri AD. The emergence and distribution of Serbian and Bosnian stivers) – Археология, 3-4,2009, с. 92-101.
126. Монети, монетарници и монетно обращение в Добруджанското деспотство през втората половина на ХІV век. Част ІІ. Местни и чужди монети (Coins, mints and monetary circulation in the Dobruja despotate in the second half of the forteenth centuri AD. II. Local and the foreign series).  – Археология, 1-2, 2010, с. 61-76.
127. Пирин Бояджиев на 80 години. – Добруджа, 10, 1993, с. 351-353
128. Иванко и кончината на Добруджанското деспотство (Ivanco et le final de Despotat de Dobrudja: Ivanko and the Demise of the Dobroudja Domain). – Исторически преглед, 5-6, 2009, с. 16-49.
129. Още веднъж за името и локализацията на Карвуна (Once again, the name and location of Karvuna). – ИНМВ, LVIII, 2007, c. 110-124 
130. Мистериозната пещера ва Золмоксис. - сп. Будител, 2010, с. 44-52.
131. Анонимные византийские фолисы класса “В” и нашествие печенегов в Добруджу  1036 г. (Anonymous Byzantine of “B” Class and Pechenegs Invasion in Dobrugea in 1036). - Stratum plus, Санкт Петербург-Кишинев-Одесса, 6, 1999, c. 111-122
132. De nouveau sur la localisation de la fortresse Bas byzantine St. Syril en Scythia Mineure. – In: Prinos lui Petre Diaconu la 80 de ani. Brăila, 2004, p. 419-424
133. La Vicina medievale et la forteresse de Nufaru. – Etudes balkaniques, 1, 1994, p. 109-128
134. Sur l’itneraire de l’armée tartare a traverse de la Bulgaria du Nord et Dobrudja en 1242. – Dobrudja, 12, 1995, p. 233-241 /съавторство с доц. д-р Пл. Павлов/ 
135. Колона с името кан Омуртаг от Дръстър /Силистра/ (Column name khan Omurtag from Drastar / Silistra). – В: Василка Герасимова-Томовa – in memoriam. София, 2012, 453 – 460
136. Дръстър (Силистра)  и дунавската резиденция на българските ханове през първата половина на ІХ в. (Drastar (Silistra) and the Danube residence of the Bulgarian khans during the first half of the 9th c.). – Археология, 1, 2012, c. 28-45.
137. ОНГЛОС: Первая резиденция болгарских канов на Нижнем Дунае и болгарское присуствие севернее Дуная в VІІ-Х в. – В: Болгарский форум І. Материалы международного болгарского Форума 19-21 июня 2010 г., Болгар. Казань, 2011, с. 15 – 34.
138. The medieval fortress /beginning of 9th – beginning of 11th c./ near the village of Okorsh, Silistra province. -  Culture et civilisation au Bas Danube. - XХVIII, Călăraşi, 2011, 220-239.
139. Деян Рабовянов. Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство /ІХ-началото на ХІ век/. /Дисертации, том 5/. София, 2011 г. /Рецензия - Reviews/. – Археология,, 2, 2012, с. 123-131
140. Нови данни за двореца на хан Омуртаг в Дръстър (Силистра) (= ύπέρφυμον ΰκον ίς τόν Δανούβην). (New data on the palace of Khan Omurtag from Drastar (Silistra) (= ύπέρφυμον ΰκον ίς τόν Δανούβην). -  В: Трети международен конгрес по българистика. София 2013. /под печат/.
141. О численности русско-варяжской армии князя Святослава во время его походов в Болгарию и о битве под Дрыстром в 969-971г. (Concerning the number of Rus’-Varangian army of prince Svyatoslav during his raid to Bulgaria in 969-971) – Византийский временник, 72, 2013. /под печат/
142. Взгляд на дельту Дуная ХIV в. – В: Дунав -Днестър. Годишник на Тараклийски Държавен университет, 2, 2008  /съавторство с Цв. Павлова-Бъчварова/
143. TATARO-BULGARICA – Три этюда о болгарско-татарских контактах на Нижнем Дунае в XIII –XIV вв.- В: - Археология Евразийских Степей, 13. Форум Идель-Алтай. Казань, 2011, с. 3-32. /съавторство с доц. Пл. Павлов/
144. За военните сбълъсаци на Добруджанското деспотство (Les guerres de la Dobroudja Despotate). В: Военни походи, въоръжение и снаряжение през Античността и Средновековието. /=Acta musei varnaensis, V/. Варна 2009/под печат/
145.  The Danubian Fortress of Durostorum - Dorostol – Drastar – Silistra (4th - 19th c.). – In: Corpus of Ancient and Medieval Settlements in Bulgaria, Vol. 2, Sofia,  2014, c. 493-587.
 
Християнска история, история на Доростолска епархия - Christian history, history of the diocese of  Durostorum - Dorostol - Drastar 
146. Дръстър и патриаршията на Първото българско царство (Drastar Patriarcat et le Premier Empire bulgare). – Дуросторум-Дръстър-Силистра. Силистра, 1988, с. 137-143
147. За личността, мъченическата смърт и мощите на Св. Дасий Доростолски (20 ноември 303 г.). – Духовна култура, 11, 2000, с. 8-16
148. Св Емилиан Доростолски († 362 г.) – Последният раннохристиянски мъченик в Мизия. – В: Civitas divino-humana in honorem annorum LX Georgi Bacalov. C., 2004, c. 203-218.
149. Доростолските мъченици от 304 г. – Духовна Култура, 5, 2004, c. 203-218. 
150. Епархия Доростола и доростольские епископы IV-VII вв.( Dorostol’s eparchy and Dorostol’s bishops in IV-VII centuries ).- Stratum plus, 6, 2001-2002, c. 210-217. 
151. Църковната организация в Североизточна България и Добруджа между 971-1020 г. (The church organization in northeastern Bulgaria and Dobroudzha (971-1020) – Преслав, 6, 2004, с. 325 – 338.
152. Първата българска патриаршеска катедра в Дръстър и патриарх Дамян (927-971). (The first Bulgarian patriarchal cathedral in Drustur and patriarch Damian (927-971). – В: Изследвания по българска средновековна археология. Сборник в чест на проф. Рашо Рашев. В. Търново, 2005, с. 179-196
153. Доростолската епархия през епохата на Второто българско царство. (Dorostol Diocese During the Period of the Second Bulgarian Kingdom). – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, с. 659-684
154. Доростолската епархия между 1020 и 1185 г. – от епископия към митрополия (Dorostol Diocese Between 1020 and 1185 - from the Episcopalto the Mitropolia). –  В: Каварна – средище на българския Североизток, Каварна, 2007, с. 184-210
155. Епископ Николай и формирането на Доростолска (Дръстърска) епархия през 870 г. (Bishop Niucholaus and the Establishment of the Dorostol (Drustar) diocese in 870). – В: Християнската култура в средновековна България. Материали от Национална историческа конференция 1100-години от смъртта на Св. Княз Борис-Михаил /окл 835-907/. Велико Търново, 2008, с. 104-120  
156. Погребални практики в скалните манастири  от V-VI и Х-ХI век в Южна Добруджа (Funeral practices in the rock monasteries of V-VI and X-XI century in Southern Dobrogea). – Сборник Есенни четения Сборяново, 5, 2007, с. 138-157
157. Аязма Руйно – култов център от три хилядолетия на три религии. Силистра (Aiazma a cult center from three millenniums and of three religions). 2007, 20 стр. 
158. Les martyres de Durostorum de l’ane 307 AJX. The Christian Mission on the Territory during the First Centuries of the Church. Constanta, 2009, p. 37-52
159. Бележки и допълнения към църковната организация в Мизия и Скития през IV-VII в. (Notes and Codicils to the Ecclesiastical Structure of Scytia and Moesia Secunda during 4th-6th Century AD). – Сборник в чест на Ал. Минчев. /=Acta musei varnaensis, VІІІ-1/. Варна 2008, p. 299-320.
160 Christianity along the Lower Danube Limes in the Roman Provinces of Dacia Ripensis, Moesia Secunda and Sctia Minor (4th - 6th C. AD). –  In: The Lower Danube Roman Limes . Sofia, 2012,  p. 327-380.
161. Раннохристиянска църква над тракийското скално светилище до с. Поп Пусаново, Силистренско (Early Christian church over the Thracian sanctuary near the village of Pop Pusanovo, Silistra region). – В: Отражения на вярата: Християнската архитектура и изкуства ІV-ХVвек. Варна, 2010 /под печат/ 
 
V. По Етнология - Ethnology
Статии  - Articles
162. За прехода от рало към плуг (On the transition from the wooden to the metal plough). – Българска етнография, 2, 1986, с. 24-34.
163. Традиционен български накит. По повод колекцията пафти в Силистренския музей (Traditional Bulgarian jewellery (on the occasion of the collection of belt buckles at Silistra museum). - Българска етнография, 4, 1987, с. 25-37.
164. Средновековни традиции в свещниците от ново време (Mediaeval traditions in the shape of modern candlesticks). - Българска етнография, 3, 1988, с. 29-36.
165. Още веднъж за етногенезиса на гагаузите(Encore une fois sur la origine de gagauz). – В: Българите в Cеверното причерноморие, 5, 1996, с. 221-237 
166. Етногенезис гагаузов Добруджи – теории, гипотезы и реальность (Etnogenezis Gagaouzes à Dobrogea - théories, hypothèses et la réalité.) -  Курсом развимаюшейся Молдовы, 9, Москва, 2010, c. 20-71
 
VI. Инсигнии на българските владетели и аристокрацията - Insignia of the Bulgarian rulers and aristocracy
Монографии - Monographs
166. Инсигниите на средновековните български владетели.  Корони, скиптри, сфери, оръжия, костюми, накити. (Insignia of the Mediaeval Bulgarian Rulers. Crouns, Scepters, Weapons, garments, Adornaments). Плевен, 1999. 291 стр.
 
Статии и  студии - Studies and articles 
167. За инсигниите на владетелите на Първото българско царство. Плиска-Преслав, 6, 1993, с. 132-148
168. За появата, семантиката и разпространението на двойния кръст в средновековна България (Au sujet de l’apparition, la semantique et la diffusion de la double croix en Bulgarie Medievale). - Известия на Историческия музей – Кюстендил, IV, 1992, с. 207-220
169. За датировката семантиката и разпространението на медалионите с IYI и двоен кръст (Sur la datation, la diffusion et la sémantique des médaillons à IYI et à double croix). – В: Studia protobulgarica в чест на проф. Веселин Бешевлиев. В. Търново, 1992, с. 132-145. 
170. За кесарската промоция и кесарските регалии на хан Тервел. – Епохи, 3, 1994, с. 61-72
171. Към въпроса за короните на цар Симеон Велики /893-927/(The question of the crowns of Simeon the Great/ 893-927 ). – В: 1100 години Велики Преслав, 1 ,1995, с. 74-86
172. За произхода и семантиката на огърлицата и шлема върху анонимните пачати на цар Симеон Велики. – В: Християнска традиция и царска институция в българската държава, Шумен, 1996, с. 69-77
173. Два приноса към тълкуването на българските владетелски регалии през Средновековието. – Родина, 3-4, 1997, с. 19-42
174. За костюмите, регалиите и вероизповеданието на българските ханове /VІІ-ІХ в./ (Pour les costumes, insignes et la religion de les khans bulgares / VII-IX siècle /). –Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, с. 76-93.
175. За владетелските инсигнии на първите Асеневци (Pour insignes royaux a la première Asenevtsi). – В: Търновска книжовна школа, 6, 1999, с. 357-378
176. За владетелските инсигнии на княз Борис I – Михаил (For the royal insignia of Prince Boris I - Michael ). – Плиска-Преслав, 8, 2000, с. 41-51
177. Владетелските  инсигнии на цар Калоян и костюмът на погребания аристократ от гроб № 39 в Лаврата „Свети 40 мъченици” (Insignes souverains du roi Kaloyan et costume de aristocrate enterrée à tombe № 39 à Lavra „Quarante Saints Martyrs”). – В: България, българите и техните съседи през вековете.  Изследвания и материали от научна конференция в памет на доц. Д-р Христо Коларов. Велико Търново, 2001, с. 161-189
178. За покръстването и кесарската промоция на хан Тервел. – В: Криптохристиянството и религиозния синкретизъм на Балканите. София, 2002, с. 61-67
179. Относно принадлежността и датировката на бронзовата плочка (матрица) с двуглав орел и кръст от Дръстър-Силистра. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia В чест на проф. Веселин Бешевлиев. С., 2003, с. 322-330
180. За произхода, предназначението и принадлежността на накитите от преславското съкровище от Х в. (L'origine, le but et l'appartenance des bijoux de Preslav Trésor du Xe siècle) – В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през Средните векове. Юбилеен сборник посветен на проф. д. и. н. Йордан Андреев. Велико Търново, 2003, с. 147-166
181. Севастократори и деспоти в Средновековна България – личности, инсигнии и костюми (Sevastokrators and despots in medieval Bulgaria – individuals, insignia and costumes). – Търновска книжовна школа, 7, 2002, с. 467-494
182. On the Origin, Function and the Owner of the Adornments of the Preslav Treasure From the 10-th Century. – Archaeologia Bulgarica, 3, 1999, p. 81-94. 
183. La couronne- kamélaukion: un des regalias des souverains bulgares au Мoyen âge. – Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски” /ЦСВП “Иван Дуйчев/, 90 (9), 2000, с. 259-274
184. Деспотите в Средновековна България (The Despots in Medieval Bulgaria).- Годишник на Тараклийския Държавен Университет с българско участие. Т. 1. Тараклия, 2007, с. 12-21
185. Печатите на българските владетели от ІХ-Х в. в Дръстър (Силистра) (Seals of the Bulgarian rulers of the IX-X century from Drastar (Silistra).–  :  От тука започва България. Шумен 2011, с. 286-293.
 
Нови публикации
186. Първостроители на българската държавност. Органа, Кубрат, Аспарух, Тервел (THE FOUNDING FATHERS OF BULGARIA  (619 – 721) ORGANA, KUBRAT, ASPARUKH, TERVEL . София 2014. 310 стр. 85 фиг.
187. Българска национална история. Том 2. Древните българи. Старата велика България. Велико Търново, 2013, с. 107-170 . Г. Атанасов е автор на Раздел ІІ. Старата Велика България и нейните наследници в северното Причерноморие VІІ-ХІ в. Гл. 1. Старата Велика България и кан Кубрат. София, 2012, с. 173-187.
188. Залмоксис и неговите светилища. – В: Бележити българи, 1, София, 2012, с. 36-46.
189. Аеций – Последният римлянин. – В: Бележити българи, 1, София, 2012, с. 132-140.
190. Раннохристиянските мъченици от нашите земи. – В: Бележити българи, 1, София, 2012, с. 152-159.
191. Тервел – спасителят на Европа. – В: Бележити българи, 2, София, 2012, с. 34-43.
192. Кан Омуртаг. – В: Бележити българи, 2, София, 2012, с. 56-65.
193. Деспот Добротица. – В: Бележити българи, 3, София, 2012, с. 108-113.
195. Поява, семантика и разпространение на иконографията „Св. Георги пешак и змееборец /V-ХІ век./ (Apperance, Semantics and Spread of the Iconography of St. George the Walker and the Dragon-Fighter (5th-11th C.). – В: In Stolis Repromissionis. Светци и святост в Централна и Източна Европа 
196. Remarques et compléments d’information sur l’organisation ecclésiastique en Scythie et Mysie aux IV –VI s. –Мélanges prof. Al. Sucevianu.  Bucarest, 2010 (sous pressé)
197. Sur la date initiale de ls monastere rupestres pres de Murfatlar. - CCBD, XХ, 2013 (sous pressé)
198. Римо-византийския кастел на Дуросторум-Доростол върху Дунавския бряг в Силистра (The Roman-Byzantine castellum of Durostorum – Dorostol on the bank of the Danube in Silistra). – Археология, 1, 2013 c. 52-70
199. Ранносредновековен кръст от поликандилариум (?) с вотивен гръцки текст до катедралния храм на Дръстър (Силистра). – Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Казимир Попконстантинов. В. Търново, 2014 /под печат/
200. Бронзова ръка – държател на масивен свещник /ламна, козметарициа ?/ от средновековния катедрален храм на Дръстър /Силистра/ (Bronze Hand – a Shank of a massive Candlestick from the Mediaeval Cathedral in Drastar (Silistra). – Преслав, 7, 2013 , c. 132-145
201. Le maître (αύφέντού - dominus) de Drǎstǎr Terter et le beg tatar  Kutlu-Buga pendant les années 70 - 80 du XIV siècle. – In: The Steppe Lands and the World Beyond Them. Studies Honor of Victor Spinei on his 70-th Birhady. Iaşi, 2013, p. 289-398.
202. Le refuge (refugium) de l’Antiquité tardive du ІV-V s. près du village de Ruyno, région de Durostorum (Silistra - Bulgaria) . – IN: Roman Limes. Sofia, 2014 ( под печат-(sous pressé)
203. Към въпроса за началото на българския средновековен град (Ранносредновековната крепост до с. Цар Асен, Силистренско – от укрепено селище към укрепен град). (At the commencement of the Bulgarian medieval town). – В. Средновековният български град. Конференция посветена на ст.н.с. Вера Антонова. Шумен, 2014 /под печат/
204. Червената църква в Перущица – мартириум на марцианополските мъченици Св. Теодот, св. Асклепиода и Св. Максим ?!  /под печат/ (The Red Church in Peroushtitsa - martirium of Martyrs from Martsianopol -  Theodotus St., St. Asklepioda and St. Maximus?)
205. Политическият  център на каган Кубрат по Среден Днепър – изходна точка в емиграцията на хан Аспарух към Долен Дунав. -  Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Станислав Станилов, 2013 /под печат/
206. Към историята Дръстърското княжество и личността на господин Тертер. – Добруджа, 26, 2014, 24 стр 1 обр.  /под печат/
207. По коким причинам Болгария не освободилась ва время русско-турецких войн конца ХVІІІ-начала ХІХ в. и как стала возможна Освободительная война 1877-1878 г. – Conferenţa ştiinţificǎ internaţionalǎ. Chişinǎu, 2012, c. 30-35.
208. О численности русской армии князя Святослава во время его походов в Болгарию и о битве под Дристрой /Доростолом/ в 971 г.( CONCERNING THE NUMBER OF RUS’-VARANGIAN ARMYOF PRINCE SVYATOSLAV DURING HIS RAID TO BULGARIAAND THE BATTLE OF DRISTRA IN 971). - Византийский временник, 72 (97) 2013 с. 69-82
209. The Portrait of  FLAVIUS AETIUS (390-454) from DUROSTORUM (Silistra) Inscripted on a Consillor Diprych from Monza. – Studia Akademica Šunenesiana, 1, 2014. p. 7-21.
210. About the dating and history of the urn-sarcophagus with the relics of St. Dassius from Dorostol + 20 November 303 AD. – Pontica, 2014 (sous presse)
211. Две надписи с граффити-рисунками конца ІХ – начала Х вв. о проникновении дела Кирилла и Мефодия в Северо-Восточную Болгарию (Two Inscriptions with Graffiti-Drawings: Evidences from the Spread of the Cause of Ciril and Metodius in North-Eastern Bulgaria). – Stratum plus, 6, 2013. 
212. Durostorum - Dorostol – Drastar – Silistra. The Danubian Fortress (4th - 19th c.). – In: Corpus of Ancient and Medieval Settlements in Bulgaria, Vol. 2, Thracian, Greek, Roman and Medieval Cities, Residences and Fortresses. Sofia,  2014, 493-587.
213. THE PORTRAIT OF FLAVIUS AETIUS (390-454) FROM DUROSTORUM (SILISTRA) INSCRIBED ON A CONSULAR DIPTYCH FROM MONZA. – In: STUDIA ACADEMIA ŠUMENENSIS, 1, 2014, p. 7-21
 
УЧАСТИЕ В ПРОУЧВАНИЯ И ЕКСПЕДИЦИИ
1. Археологически разкопки в Национален Археологически Резерват Дуросторум-Дръстър-Силистра (1984-1992 – зам. ръководител на проучванията насредновековната патриаршеската базилика и архитектурния комплекс около нея и югозападната крепостна стена. Ръководител доц. Ст. Ангелова. От  2002-2013 – ръководител на проучванията на Южна крепостна стена, раннохристиянската базилика и епископска резиденция, раннохристиянски гробници и късносредновековна църква № 3.
2. Старобългарски езически некропол до с. Ножарево, Силистренско (1984-1988 зам. ръководител на проф. Р. Рашев и проф. Ст. Станилов)
3. Ранносредновековна крепост между с. Кладенци, Тервелско и с. Скала, Дуловско (1988–1993 г., зам. ръководител и ръководител).
4. Късноантичиен кастел до с. Голеш, Силистренско - 1992 г. (Pъководител)
5. Ранносредновековна крепост до с. Окорш, Дуловско (1997–1999 г.,  ръководител).
6. Средновековни скални манастири по р. Канагьол , Провадийска река и Суха река (1983-1989 - ръководител)
7. Ранносредновековна крепост до с. Руйно, Дуловско (2000–2004 г. ръководител).
8. Трако-римски скален култов център до с. Стрелково, Силистренско 2005 г.  (Зам. Ръководител).
9. Антична и средновековна крепост Тегулициум-Ветрен (2006-2007 г. - ръководител)
10. Средновековна крепост до с. Преселенци, Добричко (2006-2008 г. – зам. ръководител)
11. Раннохристиянска църква до с. Поп-Русаново, Силистренско (2008 г. - ръководител)
12. Ранносредновековен скален манастир в Мурфатлар – Румъния (2008–2009 г. зам. ръководител).
13. Проучвания в прабългарския Онгъл в Молдова и Украйна – 2001-2002 и 2009-2010 г. – ръководител на експедицията
 
 
 
Регионален исторически музей
ул. „Г. С. Раковски” №24
Силистра 7500
086/820 388
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Археологически музей
ул. „Симеон Велики” №74
Силистра 7500
086/ 822 075
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Етнографски музей
ул. „Отец Паисий”
Силистра 7500
086/ 831 142
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Bet atbet365 Bingo and win.